Тежките засушавания изискват действия, за да се избегне бъдеща продоволствена криза
Недостигът на вода и засушаванията засягат милиарди хора не само в южното полукълбо, но и все повече в Европа и Северна Америка, а в началото на 2022 г. и в Индия и Пакистан. Засушаванията са сред основните предизвикателства, пред които сме изправени навсякъде по света и които непрекъснато се изострят, застрашавайки земеделието и доставките на храни. Какво може да се направи, за да се реши този проблем?
Според доклада на ООН за световното развитие на водите от 2019 г. се предвижда глобалното затопляне да увеличи броя на районите с недостиг на вода, както и да задълбочи недостига в регионите, които вече са определени като такива с недостиг. Последният доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), публикуван през февруари 2022 г., показва, че прогнозите са били правилни. Повишеното изпаряване на водата, засушаването на земната повърхност и изчерпването на подпочвените води застрашават поминъка на земеделците в много региони по света, докато други се страхуват, че добивът им е застрашен от наводнения и урагани.
От началото на пролетта в Индия се наблюдават рекордни горещини, като температурите остават високи – около 40 градуса по Целзий. В допълнение към отчитането на най-горещия месец март от 122 години насам, валежите в Индия са около една четвърт до една трета от нормалното, което е най-ниското им ниво от 1901 г.
Недостигът на вода влошават бедността и глада
Горещата вълна в Индия и Пакистан е само един пример за това как екстремните и все по-трудно предвидими климатични условия влияят върху общностите с ниски доходи. „Тъй като над 80 процента от нашето потребление на сладка вода се отчита от селското стопанство, недостигът на вода влияе пряко върху продоволствената сигурност и изостря бедността и глада“, обяснява д-р Сухас П. Уани, бивш директор на Центъра за развитие на Международния институт за изследване на културите за полусухите тропици (ICRISAT) и консултант на Азиатската банка за развитие в Манила.
Сухас предупреждава, че без действия, броят на гладуващите хора може да се увеличава с 10 милиона всяка година в световен мащаб.
Поминъкът е засегнат и в по-развитите региони на света. Тежка суша през 2021 г. е довела до свиване на селскостопанската индустрия в Калифорния с около 8 745 работни места и натрупване на 1,2 милиарда щатски долара в директни разходи , след като недостигът на вода е принудил производителите да оставят нивите си незасяти и да изпомпват повече подпочвени води от кладенци, сочат нови изследвания.
От 2015 г. насам засушаванията в Европа са станали по-тежки от всички други през последните 2100 години, според проучване, публикувано през март 2021 г. в списание Nature Geoscience. Неотдавнашната серия от летни засушавания в Европа също доведе до опустошителни екологични, селскостопански и икономически последици.
Европейската агенция по околна среда очаква сушите и недостигът на вода да се задълбочат през останалата част на века и посочва в доклад, че променящите се климатични условия вече поставят растениевъдството в Европа под натиск. Oсобено застрашени са средиземноморските култури като маслини и грозде.
Тревожният парадокс: През 2050 г. нашата планета ще трябва да осигури храна за около 9 до 10 милиарда души. Това ще изисква много вода. Използването на водата по по-устойчив начин и отглеждането на култури с висока водна ефективност е предизвикателството, пред което сме изправени в световен мащаб. Възможно е част от отговора да са технологиите и адаптираните земеделски практики.
Издържливи сортове и устойчиви земеделски практики
„Широкото прилагане на подобрени агрономични практики, напредъка в селекцията на растенията, осигуряващ по-издържливи култури и внедряването на биотехнологиите от местните общности ще помогне на фермерите да използват по-добре водата, за да отговорят на търсенето и да подпомогнат изхранването на растящия свят“, коментира Стела Салво, ръководител на отдел Партньорства в растениевъдството с дребни земеделски стопанства в направление Кроп Сайанс в Байер.
„Разработваме царевични и оризови хибриди, които подпомагат фермите на нашите клиенти, така чеда са по-продуктивни, с по-висока устойчивост на суша и стрес, както и на опустошителни вредители и болести.“
Специфичните технологии и земеделски методи също могат да намалят количеството вода, необходимо за култивиране. Комбинация от практики като капково напояване, интегрирано управление на плевелите и намалената обработка на почвата може да допринесе за по-високото задържане на вода на нивата, осигуряващи повече вода за културата.
Системите за капково напояване разпределят водата чрез мрежа от клапани, тръби и канали, като я довеждат директно до корените на растенията и предотвратяват изпаряването ѝ. Те могат да намалят консумацията на вода с до 60 процента. Обработката на почвата, от своя страна, води до повече изпаряване, което допълнително изсушава почвата на повърхността, поради което намаляването на обработката спестява вода. Тъй като без обработка плевелите могат да превземат растенията, тази практика трябва да се комбинира с подходящи мерки за управление на семената.
Реми Деи-Тос, Ръководител на производствени обект за семена Синещ в Румъния, споделя: „Все по-често и все по-сериозно биваме засегнати от екстремни метеорологични условия, най-вече от топлинни вълни и суша през лятото. Технологията е най-доброто решение за продължаване на производството в променящата се околна среда. Нашата ключова битка в производството на семена е свързана с управление на напояването. Технологиите всъщност ни помагат да подобрим ефективността на напояването чрез използване на нови методи като капково напояване. Също така подсказват на земеделския производител кога и колко водоснабдяване е необходимо с помощта на свързани сонди, измерващи количеството на водата в почвата, температурата и влажността на въздуха.“
Жечо Мурзов обяснява повече за местните особености в България: „В средносрочната програма на българското правителство беше заложен приоритет за увеличаване на площите с напояване, който за съжаление през последната година е загърбен и е без развитие. В миналото България е била държава с най-висок процент на земеделски земи с напояване. Още по – важно е, че напояването се е извършвало по най-модерен и ефективен начин, което в момента е в ръцете на отделните производители. За да може да се увеличат площите за напояване, на първо място трябва да се уреди законодателно собствеността на инфраструктурата и водата. Увеличаването на площите с напояване е ключов фактор за устойчивостта на зърнено - житното производство, но и дава сериозни перспективи пред зеленчукопроизводството и овощарството."
„Иновативните технологии и прецизното земеделие помагат на фермерите да използват по-ефективно земята, водата и енергията“, посочва Стела Салво. „И вярвам, че можем така да извършим селекцията, че да създадем тези продукти и да пригодим тези решения към всички фермери, големи и малки! Като човек, който е имал щастието да се срещне и да помогне на фермери по целия свят, аз съм виждала от първа ръка какво означава по-добрият достъп до технологии и знания за малките производители при осигуряването на по-здрава и надеждна реколта. Надявам се, че по-голяма част от света ще започне да вижда и разбира, че съвременните земеделски инструменти са безопасни, устойчиви и ефективни. "
Борба с климатичните промени чрез интелигентно селско стопанство, съобразено с климата
Единственият вариант изглежда е интегрираният подход, включващ подобрени сортове, които могат по-добре да издържат на климатичните промени и селскостопански практики, които помагат за борбата с тях. По този начин земеделието се превърща в част от решението. „Климатът се променя и това ни кара постоянно да адаптираме нашето портфолио от хибриди, за да отговорим възможно най-добре на тази екологична еволюция. За да постигнат това, селекционерите на растения непрекъснато експериментират, за да разработят хибридите на утрешния ден, които ще предоставят по-добра устойчивост на стреса от засушаванията.
Селекцията на растения, новите технологии, събирането на данни, прогнозите за времето с подобрена точност, помагат на фермерите да вземат най-доброто решение за своята култура в зависимост от времето. В момента при производството на семена извършваме картографиране на земята квадратен метър по квадратен метър за всеки парцел, за да оценим потенциала на почвата да способства растежа на културите. Това е оценка на наличието на хранителни вещества, органична маса, капацитет за задържане на вода. Въз основа на оценката ние адаптираме гъстотата на засаждане към този потенциал на почвата и прецизно планираме торенето за всеки квадратен метър с цел да подпомогнем растенията. Най-накрая, адаптираме напояването спрямо гъстотата и нуждите на растенията, като наблюдаваме нивата на влажност на почвата и във въздуха. По този начин оптимизираме производството си, чрез използване на правилните ресурси и управляваме напояването по най-ефективния начин. ", обяснява Реми Деи-Тос.
Тео Даскалу, президент на Асоциацията на зърнопроизводителите и техническите предприятия във Вранчеа, Румъния и администратор във Фризон Груп показва перспективата на земеделския производител: „2022 година вече е предвестник на сушата по подобие на катастрофалната 2020 година. Във Фризон Груп използваме интегрирани технологични системи за борба и предотвратяване на постоянната заплаха от засушаване. От една страна, метеорологичните станции и централизираните сателитни данни ни позволяват да работим на база реалистичен сценарий по отношение на резерва от влага в почвата и прогнозните ѝ стойности. Въз основа на тези данни решихме тази година да направим радикална промяна – да намалим площта на култивираната царевица, която обикновено е основната ни култура, до почти една трета от площта, която е заемала през предходните години и да я заменим със слънчоглед – една по-устойчива на суша култура. От друга страна от 2009 г. насам ние постоянно инвестирахме в напоителни системи. След сушата през 2020 г. решихме сериозно да инвестираме в интелигентни напоителни системи, използващи въртящи ъглови рамена и по този начин да предпазим културите от опасността от засушаване."
В по-широк план за всички фермери в Румъния са необходими решителни мерки и подкрепа от съответната администрация. Не на последно място, трябва да вземем под внимание и решения като предизвикване формирането на дъждовни облаци за райони с дефицит на валежи. "
Реми Деи-Тос добавя: „При производството на семена само 5% от площта ни разполага с капково напояване, тъй като това е пилотен проект за Румъния, но следващата година трябва да достигнем 10 или дори 15%, ако резултатите са убедителни. В Турция 90% от площта за производство на семена разполага с капково напояване, за да се избегнат загуби на вода поради топлинните вълни.”
Независимо дали говорите с експерт по водите от южното полукълбо, фермер в Северна Америка или представител на мултинационална компания, едно нещо става ясно: Сега е моментът да се действа!