Добре дошли в Байлаб

Всеки ден е ден за наука

Някога мислил ли си, може би дори само за минута, че науката е "скучна"?. Може би преди час по химия или биология в училище си помислил: "Защо все пак трябва да науча тези неща? Това няма нищо общо с МОЯ живот!" 

Може да си го признаеш, защото не си сам! Всъщност милиони хора вярват, че науката е нещо, което става само в лаборатория и няма връзка с живота им. И понеже не разбират какво могат да правят учените в тези лаборатории или защо го правят, мислят, че  науката е "скучна" или "страшна".

Науката обаче  е във всичко около нас и всичко, което правим - в готвене, хранене, дишане, дрехите, които носим, четката за зъби и пастата, които използваме сутрин. Всичко е основано на науката. Ако вземем за пример готвенето -  то започва с топлинна енергия, образувана в тенджерата, която се предава към продуктите, разгражда химическите връзки и образува нови връзки, за да направи вкусната храна, която ще ядем. Това е свързано както с химия, така и с физика. Също така често следваме рецепта. Това обикновено ни дава правилен баланс на съставките, което пък е математика! Докато ядем храната, тя претърпява много, много, много химически реакции в тялото, което е биология.

Искате още доказателства? Продължавайте надолу.

Няма колоездене без наука

Обичаш ли да караш колело? Да се движиш бързо и да усещаш хладния вятър в лицето си в топъл ден? А знаеш ли, че карането на колело е не само забавно упражнение за тялото, но и че помага на мозъка да работи по-добре, като подобрява паметта и притока на кръв? Както и стимулира и химически промени в мозъка, които допринасят за доброто настроение. А това е … наука, нали?
 

Колоезденето, както и всякo друго физическо упражнение ни помага да водим по-балансиран и здравословен начин на живот. Но замислял ли си се защо когато се качиш на колелото ти е по-трудно да балансираш, отколкото когато се движиш бързо? Както и защо, ако се опиташ да оставиш колелото си, без да го подкрепяш, то ще падне. Не, това не е магия, а наука. 
 

По време на колоездене действат няколко различни физични закона. Тези от тях, които ни помагат да си обясним как може велосипедът да се задържа на двете си колела, когато е в движение, включват моментът на импулса и центробежната сила. Деликатното балансиране на велосипеда обаче зависи и от способността ни да поддържаме равновесие дори когато не караме колело. 
 

Представи си как реагира тялото ти веднага, щом някой те бутне, докато ходиш – падаш на земята или преместваш центъра на тежестта си, така че да останеш на крака. За да остане велосипедът изправен, докато го караш, се налага постоянно да променяш своята позицията, така че тежестта ти да е балансирана и двете колела да се движат в една линия. Важно е да се движиш бързо, защото ако велосипедът започне да се накланя, трябва да реагираш светкавично, за да го задържиш в изправено положение. Ако пък велосипедът ти се движи прекалено бавно, няма как да се обърнеш достатъчно бързо, за да не падне.

Науката в отглеждането на храна

Знаеш ли, че всяко едно зрънце от всеки вид хранителна култура притежава история, изпълнена с наука? Още от началото на цивилизацията фермерите подбират и подобряват земеделските култури с помощта на науката за растениевъдството: кръстосване на две растения, така че да се получи потомство, което в идеалния случай е взело най-добрите характеристики на “растенията родители”. На практика всяко растение, което отглеждаме за храна днес, е резултат от много поколения преди него. Например преди около 5000 години дините били големи само 5 сантиметра в диаметър и са били горчиви на вкус. Това е доста по-различно от днешния голям, сладък плод, който много от нас обичат да похапват! 
 

По същия начин вкусни зеленчуци, като царевицата, морковите и броколито, невинаги са „съществували“ като такива, каквито ги познаваме в днешно време. Всеки от тях е потомък на диви растения и днешния му вид дължим на внимателното отглеждане от земеделци в продължение на хиляди години. Всъщност както виждаш на тази илюстрация, броколито е произлязло от растение дива горчица, заедно с карфиола, брюкселското зеле и дори зелето.

Знаеш ли, че всяко едно зрънце от всеки вид хранителна култура притежава история, изпълнена с наука? Още от началото на цивилизацията фермерите подбират и подобряват земеделските култури с помощта на науката за растениевъдството: кръстосване на две растения, така че да се получи потомство, което в идеалния случай е взело най-добрите характеристики на “растенията родители”. На практика всяко растение, което отглеждаме за храна днес, е резултат от много поколения преди него. Например преди около 5000 години дините били големи само 5 сантиметра в диаметър и са били горчиви на вкус. Това е доста по-различно от днешния голям, сладък плод, който много от нас обичат да похапват! 

По същия начин вкусни зеленчуци, като царевицата, морковите и броколито, невинаги са „съществували“ като такива, каквито ги познаваме в днешно време. Всеки от тях е потомък на диви растения и днешния му вид дължим на внимателното отглеждане от земеделци в продължение на хиляди години. Всъщност както виждаш на тази илюстрация, броколито е произлязло от растение дива горчица, заедно с карфиола, брюкселското зеле и дори зелето.

Любопитно за морковите

Хората се хранят с моркови повече от 5000 години, но откъде всъщност са дошли те? Отговорът е Афганистан. По онова време морковите са били в богат асортимент от цветове - лилаво, бяло, жълто и червено, но не и оранжево. Едва през 16-ти век в Холандия са кръстосани жълти с червени моркови и започват да се отглеждат сладките и сочни оранжеви моркови, които похапваме и днес. Ползите за здравето от морковите идват от бета-каротина -  растителен пигмент, от който те получават и името си. Телата ни превръщат бета-каротина във витамин А, който е важен за костите, зъбите, зрението и кожата ни. Всичко това в комбинация с високо съдържание на естествена захар, превръщат морковите в чудесна закуска, която да похапваме сурова или вкусна съставка за готвени ястия.
 

А за десерт ……една вкусна и лесна рецепта!

Научната лаборатория може да бъде навсякъде дори и в собствената ти кухня! Всеки обича сладолед! Ето една забавна и вкусна рецепта, която може да приготвите заедно с мама или татко, за да научите повече за молекулите.

Сутрешно събуждане с наука

Точно както тялото ти има "вградени" механизми, които ти помагат да се отпуснеш и заспиш, то също има "вграден" биологичен часовник, който се задвижва  от два хормона. Мелатонинът е хормонът, известен като "регулатор на съня", който е с най-високо съдържание в кръвта преди да заспиш. Кортизолът е хормон на стреса, освободен от надбъбречните жлези и е хормонът, който те събужда. Нивата на кортизол са най-ниските около 3-5 часа след заспиване. След този момент нивата на мелатонин ще намалеят и кортизолът ще се повиши. В определен момент нивата на хормоните се пресичат и нивото на кортизола е по-високо. Това е точката, в която се събуждаш. ДЗЪН! ДЗЪН! ДЗЪН!

Това не е мистерия, а биология, която те събужда - и това е наука!

Футбол и наука

Всеки знае какво е футбол, но замислял ли си се какво е общото между футбола и физиката?

Физиката е естествена наука, която изучава материята (всичко, което има маса и заема пространство), нейното движение и поведение в пространството и времето, както и свързаните с тях елементи на енергия и сила. Физичните закони ни помагат да си обясним много неща за Вселената.
Учен на име Исак Нютон започва да формулира Закона за привличането (гравитацията) преди повече от 300 години, след като се  вдъхновява от една ябълка, падаща от дърво. По-късно Нютон дефинира силата (гравитацията) и разработва трите Закона за движение, които се прилагат за почти всичко във Вселената ни, обяснявайки връзката между сила и движение.

Нека се върнем към футбола с пример за това как физиката е свързана с него - първият закон за движение на Нютон гласи, че обект в покой ще остане в покой, освен ако не се задвижи от друга сила. Това означава, че ако футболната топка не се движи, тя няма да започне да се движи сама. Първият закон също казва, че без външни сили движещият се обект няма да спре. Това означава, че ако ритнете топка, тя ще лети завинаги, освен ако върху нея не действа сила! Когато ритате топка тук на Земята (за разлика от космическото пространство), силите започват да действат незабавно върху нея - въздушното съпротивление я забавя и гравитацията тегли  топката надолу към земята. Топката също може да бъде спряна във въздуха от силата на вратаря, който я отблъсква или от вратата, която я спира.

Още любопитни факти за връзката между футбола и науката виж тук.

Периодична таблица на химичните елементи

Балон на шишче

Хроматография с пеперуда или папийонка

Лава лампа с мехурчета

Бонбонена хроматография

Танцуващи стафиди

Цветя утоляват жаждата си

Пътуване през кръвния поток

Магия с мляко

Градина в ръкавица 

Почва срещу памук

Извличане на ДНК от ягода

В коя посока растат корените на растенията

Това е химия

Щури цветове

Как да „уловим“ птица

Смесват ли се или…не?

Експеримент с плесен

Странна лепкава материя