Трябва да си сътрудничим в голям мащаб, за да се справим с продоволствената криза

Според доклад на Eurasia Group до ноември 2022 г. продоволствената несигурност е засегнала до 1,9 милиарда души основно поради войната в Украйна и допълнително ускорена от изменението на климата и COVID-19. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че тези събития могат да доведат до "ураган на глада", който трябва да бъде предотвратен, за да се предпази глобалната ни хранителна система. Разговаряме с Франк Терхорст, ръководител на отдел "Стратегия и устойчивост" в Байер Кроп Сайанс за нарастващата продоволствена криза.

Франк, в доклада на Eurasia Group се посочва, че "от всички последици от руско-украинската война, тази, на която не се обръща достатъчно внимание, е въздействието върху световните хранителни доставки" Съгласен ли сте?

Да, напълно съм съгласен. Докато народът на Украйна е изправен пред продължаващ кошмар, руската инвазия постави началото на надвиснала продоволствена криза, която изисква нашето внимание и незабавни действия. Войната изкара от строя световната продоволствена система, което крие риск от хуманитарна катастрофа. Тази промяна се прибавя към вече съществуващите смущения, свързани с рекордните цени на храните, които много хора в по-бедните страни вече не могат да си позволят. Сега имаме основания да смятаме, че е много вероятно да настъпи масово прекъсване на доставките, което ще има тежки последици за милиони хора. 

В доклада за Eurasia се подчертава, че хранителните ни системи вече са подложени на натиск от много заплахи, включително изменението на климата и COVID-19, а с войната в Украйна се появяват допълнителни такива, които задълбочават проблема. Можете ли да обясните защо този въпрос е толкова сложен и има ли конкретна заплаха, която представлява най-голям риск за продоволствената сигурност? 

Това е комбинация от фактори, които застрашават продоволствената сигурност и допринасят за глада в света. Нарастващите разходи за енергия и торове за земеделските производители, климатичната криза, която унищожава реколтата и въздействието на пандемията COVID-19 оказват огромен натиск върху световната хранителна система. 

Украйна е един от най-важните доставчици на пшеница, царевица, масла и други основни стоки за света. Страната традиционно осигурява храните за части от Близкия изток и Източна Африка, а Световната продоволствена програма обикновено получава повече от половината от зърното си от Украйна. Преди войната Министерството на земеделието на САЩ прогнозираше, че износът на зърно от Украйна ще се увеличи значително до 14% от общия износ в света. Сега Украйна няма да може да допринася адекватно за световния износ на храни. Земеделските производители работят усилено, за да осигурят реколта по-късно тази година, но това ще бъде застрашено, ако конфликтните зони достигнат до земеделските райони. 

В доклада се посочва, че няколко политики биха могли да помогнат за осигуряване на справедливост и достъп до храни, като запазване на отворената търговия със селскостопански продукти и осигуряване на достъп до съществуващите запаси от водещи производители като Индия и Китай. Това ли са най-важните действия за облекчаване на проблема в краткосрочен план? 

Ясно е, че пазарът сам по себе си няма да реши проблема с непосредственото въздействие на войната върху световната хранителна система. Нуждаем се от незабавни и смели публично-частни действия за предотвратяване на по-мащабна хуманитарна криза. Компаниите, правителствата и международните организации трябва да се активизираме бързо, за да опазим продоволствената сигурност. 

Има четири незабавни действия, които можем да предприемем заедно:  

1. Подкрепа на събирането на реколтата в зоната на военните действия и избягване на всякакви мерки, които биха нарушили световната търговия с храни и биха се отразили негативно на световната продоволствена сигурност. 
2.  Разделяне на основните от неосновните стоки. Необходимо е да намерим баланс между необходимостта от строги икономически санкции срещу Русия и необходимостта да се поддържат последните нива на производство на храни, за да се избегне катастрофа. Вярвам, че и двете са възможни. 
3.  Сътрудничество в голям мащаб. Трябва да призовем всички заинтересовани страни да защитават храните и свързаните с тях стоки като основни и да подкрепят доставките им, особено за зависимите от вноса страни. Това е призив към държавите да пуснат на пазара своите запаси от зърно и да подкрепят усилията на Световната продоволствена програма за облекчаване на глада. 
4. И накрая, правителствата и компаниите трябва да гарантират, че дребните и самоиздържащите се земеделски производители получават пълна подкрепа за увеличаване на селскостопанската продукция.

Други два лоста посочват необходимостта от намаляване на загубите на храни във веригата на доставки и от подкрепа за дребните земеделски производители. Как лидер в земеделието като Байер може да допринесе за предприемането на действия в тези области? И къде другаде Байер може да даде своя принос? 

Байер активно подкрепя намаляването на загубите на храни на полето и във веригата за доставки. Средно около една трета от плодовете и зеленчуците се губят по време на производството или транспорта - една от всеки три ябълки просто не стига до магазина. Това се дължи на вредителите и патогените на полето, които застрашават реколтата, докато продуктите за растителна защита помагат на продукцията да устои на транспортиране и влажност - което е от съществено значение за веригата за доставка на храни. 

550-те милиона малки земеделски производители в света произвеждат около 80% от храната в развиващите се страни, но техните добиви често остават далеч под потенциала им. Искаме да достигнем до 100 милиона малки земеделски производители до 2030 г., за да увеличим производителността им, като им осигурим обучение, насоки и достъп до иновативни семена и средства за растителна защита.

Също така инвестираме много в нови решения за земеделските стопани. През 2021 г. инвестирахме повече от 5 млрд. евро за научноизследователска и развойна дейност. А 2 млрд. евро от общия бюджет за научноизследователска и развойна дейност бяха насочени към разработването на по-ефективни от гледна точка на ресурсите, устойчиви и интелигентни по отношение на въглеродните емисии селскостопански решения, които увеличават производителността, намаляват обработката на почвата и свеждат до минимум загубите на реколта. Това включва методи за дигитално земеделие за оценка и оптимизиране на състава на почвата, влагата, съдържанието на хранителни вещества, метеорологичните условия, сортовете семена и много други неща, необходими за постигане на по-високи добиви.

И накрая, борбата с недостига на храна включва борба с изменението на климата. Селското стопанство играе важна роля за намаляване на емисиите на парникови газове и на въздействието върху околната среда, за насърчаване на биологичното разнообразие и за повишаване на устойчивостта на хранителните системи. Сега е моментът да предотвратим кризи на глада чрез повишаване на устойчивата производителност. Нашата първа, научно обоснована, дигитална съвместна глобална въглеродна инициатива, ориентирана към земеделските производители, стимулира въвеждането на практики, съобразени с климата.

Съществува опасение, че необходимостта от засаждане на повече храни и разчистване на повече земя може да доведе до по-нататъшно забавяне на въвеждането на устойчиви земеделски практики, което може да доведе и до повишаване на цените на храните. Дали тази криза наистина ще се отрази на устойчивостта?

Засега фокусът е върху осигуряването на бърза подкрепа по време на война. Но това не означава, че ще направим компромис с устойчивостта. Ако войната ни учи на нещо, то това е спешната нужда от трансформиране на хранителните системи и инвестиране в устойчиво бъдеще на селското стопанство. Бъдеще, което позволява на семействата и общностите да се изхранват сами и да се освободят от зависимостта си. Бъдеще, което помага за ограничаване на глобалното затопляне и позволява на културите да се развиват, като се използват по-малко ресурси. 

В средносрочен и дългосрочен план иновациите в земеделието ще бъдат необходими, за да се осигури достатъчно храна за нарастващото население на света. Те ще помогнат на земеделските производители да получат по-високи добиви от по-малко земя, да се адаптират към изменението на климата и да станат по-малко зависими от азотните торове. Имаме няколко инициативи и проекти, които илюстрират как се стремим да създадем по-устойчива и независима хранителна система в средносрочен и дългосрочен план, като например инициативите ни за въглеродни емисии.
 

И накрая, доколко сте сигурни, че международните институции, националните правителства, частният сектор, гражданското общество и други ще работят заедно, за да смекчат "урагана на глада"?  

В тази ситуация трябва да действаме заедно като компании, правителства и международни организации, за да осигурим продоволствена сигурност. Мога да кажа, че сме повече от готови да дадем своя принос и да признаем отговорността си като ключов участник в световната хранителна система. Но нито един участник не може да се справи сам - нужни са ни смели съвместни действия в голям мащаб, за да се справим с продоволствената криза. Премахването на глада е една от Целите за устойчиво развитие на ООН. Убеден съм, че ако се обединим като международна общност и признаем храната за основно благо за човечеството, можем да преодолеем съществуващите пречки пред продоволствената сигурност и да изкореним глада по света