Алергията към полени: нарастващ проблем

Много хора изглежда са податливи на сенна хрема. Защо? Това е комбинация от глобални промени и индивидуални фактори, които са взаимосвързани.

Вие сте един от многото, които тайно се страхуват от настъпването на пролетта всяка година поради алергия към полени? Вместо да се наслаждават на цветята, разцъфналите дървета и птичите песни, за мнозина пролетта може да означава началото на месеци на хрема, сърбящи очи и ужасно много кихане. Ако е така, не сте сами.

Според Световната организация по алергии, алергиите (или алергичният ринит) в момента засягат между 10% и 30% от всички възрастни по света и до 40% от децата (1). През последните няколко десетилетия честотата и тежестта на алергичните реакции към цветен прашец в някои географски райони са се увеличили. (2)

На какво се дължи това? Каква е вероятната причина населението по света да става все по-чувствително към сезонните алергени, като например полен? И какво разбираме и какво можем да направим по въпроса?

Въпреки че няма една-единствена причина, има няколко наблюдения, които могат да допринесат за разпространението на алергиите по време на сезона на полените.

Климатичните промени удължават сезона на полените

Нарастващ брой изследвания показват, че по-високите температури и по-високите нива на въглероден диоксид в атмосферата, причинени от изменението на климата, променят сезоните на цъфтеж в световен мащаб, удължават поленовите сезони и увеличават количеството на полените във въздуха в някои части на света. (3) (4)

Глобалното затопляне може също да подпомогне растежа на дървета, които произвеждат повече алергенен прашец, като дъб и бреза, вместо видове, които не предизвикват толкова алергии като боровите. Проучване в Италия е установило, че в рамките на 27 години, с повишаване на температурите, сезоните на полена за алергизиращи дървета като маслина и кипарис, започват по-рано, продължават по-дълго и засягат повече хора. (5)

Климатичните промени могат да повлияят и на други алергени във въздуха. Повишаването на емисиите на въглероден диоксид може значително да влоши алергиите към плесени. Според лабораторен тест обикновена гъба, отгледана при настоящите нива на въглероден диоксид, произвежда 8,5 пъти повече алергенни протеини от тези, отгледани при нива на въглероден диоксид от преди индустриалния период. (6)

Увеличаване на алергиите в градовете

Градското общество нараства – очаква се около 68% от световното население да живее в малки и големи градове до 2050 г. (7) Подобно на увеличаването на замърсяването заедно с други фактори, по-урбанизирания живот в различни страни съвпадна и с нарастването на разпространението на въздушно преносими алергии. Например, в една африканска държава е установено, че астмата и алергичният ринит са два пъти по-разпространени в градски условия. (8)

Критично за това е замърсяването на въздуха. Установено е, че атмосферните замърсители като отработените автомобилни газове имат пряко въздействие върху физическите, химическите и биологичните свойства на зърнените полени, което ги прави по-силно алергизиращи. (9) Замърсяването на въздуха също ни прави по-податливи. Когато нивата на замърсяване в близост до повърхността на земята са високи, е нужно много по-малко полен, за да се предизвика алергия към полени.

Градската среда носи и други проблеми. Тя създава така наречените топлинни острови, зони с няколко градуса по-топли от околните селски райони. В тях дърветата и растенията могат да се раззеленят по-рано и да останат зелени по-дълго през годината, като по този начин произвеждат повече полени. (10)

Това се задълбочава от някои погрешни градоустройствени решения през годините. Много градове са засаждали само мъжки дървета, тъй като те не дават семена, плодове или шушулки, които могат да "замърсят" улиците. Те обаче произвеждат цветен прашец и то много. И при твърде малко женски дървета, които да получат този полен, градският въздух и улиците могат да се напълнят с полени в сезона на сенната хрема.

Липса на алергени в живота ни

Възможно ли е нашият модерен начин на живот без микроби също да допринася за увеличаването на алергиите?

От намаляването на естествените раждания и кърменето до повечето време, прекарано на закрито и далеч от социалния контакт на спорта и заниманията на открито, по-малкото излагане на различни микроби, които помагат на имунната ни система да се развива от ранна възраст, може да увеличи риска от развитие на алергии.

Прекалено хигиеничният начин на живот, разбира се, има за цел да ограничи инфекциите и макар че го прави много успешно, вероятно също така намалява общата микробна експозиция. (11) Това от своя страна се предполага, че променя ранната колонизация на детското черво, което от своя страна нарушава развитието на имунната ни система и води до по-висока предразположеност към алергии. Интересното е, че епидемиологичните проучвания показват, че децата, които растат в традиционни ферми, с високи нива на микробна експозиция, изглежда са по-защитени от астма, сенна хрема и алергична сенсибилизация. (12)

Алергични ли сме към бъдещето?

Нашата податливост на алергии е изключително сложна, като генетичната предразположеност е основен определящ фактор. Но факторите на околната среда също играят изключително важна роля. Въздействието на изменението на климата, урбанизацията и нашият все по-стерилизиран начин на живот създават среда, в която е все по-вероятно да развием алергии към алергени във въздуха.

Означава ли това, че сенната хрема просто ще стане част от ежедневието ни в бъдеще? Не е задължително. Разбирането на причините и рисковите фактори за поленовите алергии може да ни помогне да управляваме по-добре симптомите си. И докато на индивидуално ниво може да ни се струва, че до голяма степен това е извън нашия контрол, дори малки действия, които променят нашата местна среда, могат съществено да променят живота ни.

BG-CH-20240523-25

Източници: 
(1)    https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC10582485/#:~:text=Allergic%20rhinitis%2C%20also%20known%20as,and%20over%2040%25%20among%20children 
(2)    https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-030-02318-8_3#Fig1 
(3)    https://besjournals.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/2041-210X.13024 
(4)    https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3325983/ 
(5)    https://www.annallergy.org/article/S1081-1206%2809%2900119-7/abstract 
(6)    https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/gcb.12219
(7)    https://www.un.org/development/desa/en/news/population/2018-revision-of-world-urbanization-prospects.html 
(8)    https://www.jaci-inpractice.org/article/S2213-2198(17)30953-4/abstract
(9)    https://www.hindawi.com/journals/tswj/2015/940243/ 
(10)  https://www.jacionline.org/article/S0091-6749(11)02897-1/fulltext
(11)  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4161679/
(12)  https://www.researchgate.net/publication/314007627_Are_Children_Who_Grow_Up_on_Traditional_Farms_Protected_From_Asthma_Allergic_Rhinitis_and_Allergic_Sensitization